Стефчо Банков, Виолета Вълчева
Юридически сборник = Juridical Collection. – ISSN 1311-3771, Т. 26, с. 220-229
COBISS.BG-ID 51685384
В статията се анализира миграционния натиск върху България след 2013 г. като устойчива заплаха за националната сигурност, обществения ред и институционалната стабилност. Акцентира се върху необходимостта от усъвършенстване на правната рамка и справяне с рискове като каналджийство и трансгранична престъпност в контекста на ролята на страната като външна граница на ЕС. Съвременното понятие „сигурност” е универсално и се характеризира с широк и многоаспектен обхват на употреба, който позволява многобройни дефиниции и интерпретации в зависимост от това кой и за какви цели го използва. Сигурността е едновременно основна човешка потребност и висша човешка ценност, а също така състояние, свойство, мяра, както и психологическо усещане в индивидуален и в социален план.
При все това, все повече се налага схващането сигурността да се възприема като състояние. В този смисъл, една от най-кратките и същевременно пълноценна дефиниция е тази на Д. Йончев, който изхождайки от постановката, че присъствието като наличност е човешко по своя характер и че само човекът (индивидуално или групово) може да преживява, разбира, преследва и овладява сигурността като поредица от равновесни състояния между него/тях и средата, извежда следната такава: „Сигурността е неустойчиво, желано от присъстващия като устойчиво равновесие със себе си и със света”.
В условията на постмодерния световен ред, започнал през втората половина на ХІХ в., се развива либералното политическо схващане за връзката на сигурността със свободата на индивидите и гаранциите на техните права в обществото. Подбуденото от Френската революция разбиране за това колко е важно да се съблюдават правата на човека, независимо къде се намират индивидите, води до идеята за включителност и комплексност на сигурността. Новата геометрия на сигурността се разпространява във всички посоки на живота като интегрира политическите интереси на отделните индивиди (независимо от тяхното място в обществото), групите, държавите и съюзите и дори международните организации, които имат място в политическото поле. Това води до формирането на две съставни части на идеята за „човешката сигурност” – човешки права и интернационализация на политическия процес. В развиващия се процес на глобализация на политическия, икономическия и социалния живот, ускорен от облекчения достъп до информация за възникващите в света събития, се формират нови принципи на сигурността. Нарастват зависимостта и скоростта на въздействие на негативните фактори. Ограничава се културното разнообразие в света. Расте конфликтността на интересите между развитите и традиционните общества. Тази динамика поражда мащабна миграция, мощни ресурсни и финансови потоци и свързано с това дестабилизиране на глобалните и локални пазари. От друга страна, по-свободното движение на факторите за производство създава по-големи импулси за икономическо развитие за тези от страните, които са в състояние да мобилизират тези фактори. Сложността на глобализационния процес и на съпровождащите го заплахи, предизвикателства и възможности налага внимателно преосмисляне на съвременния смисъл на понятието сигурност, както и на инструментите за нейното управление. Изходни начални предпоставки в това отношение са ролята и смисъла на постмодерната държава и нейното отношение към правото й да урежда със сила своите външни интереси, както и да поддържа вътрешния си ред със сила.
Най-общо казано миграционният натиск е от изключително значение за всяка нация, респ. държава. Освен, че липсва легално юридическо понятие за мигрант, съществуват различни виждания за значението на думата по принцип. Обичайно се дефинира като лице, което извършва миграция (от латински. migrantis – имигрант), т.е. преминаване на границите на определени територии с промяната на постоянното си пребиваване, постоянно, или на повече или по- малко време. В тесен смисъл мигрант е лице сменящо обичайното си мястото на пребиваване и което е в обективна възможност да се завърне в държавата си по произход без негативни последици за него. Мигрантите в социологически смисъл са социална група, чиито членове са наясно, с предприемане на поведение, насочено към промяна на пребиваването и притежават чувство за групова солидарност .