Стефчо Банков, Виолета Вълчева

Юридически сборник = Juridical Collection. – ISSN 1311-3771, Т. 25, 2018, с. 153-165

COBISS.BG-ID 40078088

Статията анализира еволюцията на правилото за „чисто вътрешни положения“ в правото на ЕС, разглеждайки основните икономически свободи през призмата на делото Ullens de Schooten (2018). Авторите изследват кога национални мерки стават допустими за разглеждане от Съда на ЕС, въпреки липсата на трансграничен елемент, според COBISS Plus. Разгледани са четирите конкретни хипотези, при които Съдът на ЕС все пак се произнася, дори ситуацията да е вътрешна (например, ако националното право изисква еднакво третиране на местни и чужди лица или ако съществува потенциална пречка за навлизане на пазара).

Основно е акцентирано на Анализ на практиката на Съда на ЕС (СЕС), която традиционно не прилага правилата за свободно движение към ситуации, изцяло развиващи се в една държава членка.

Делото Ullens de Schooten (C-268/15 и C-269/15): Статията изтъква как това дело рафинира критериите за допустимост, предоставяйки по-голяма яснота относно това кога национална юрисдикция може да се обърне към СЕС, дори при вътрешен спор, ако има потенциален ефект върху трансграничното движение.

Икономически свободи: Фокусът е върху това как правилото се прилага спрямо свободното движение на стоки, услуги, капитали и работна сила