S Bankov,
R Rangelov
4th International Scientific Research And Innovation Congress, pp 1284-1290, ISBN: 979-8-89695-303-6
Bursa, Turkiye
Тази статия разглежда пресечната точка на микробиологичните рискове, биокиберзаплахите и националната сигурност, с акцент върху институционалните механизми за превенция и реагиране, внедрени в Министерството на вътрешните работи (МВР). Биотероризмът е представен като развиващо се глобално предизвикателство, което изисква интегриране на микробиологичната експертиза с оперативните, аналитичните и структурите за подпомагане на решенията на институциите за сигурност. Особено внимание се обръща на уязвимостите в критични обществени системи, включително образователната и обществената среда, и на необходимостта от ранно откриване, непрекъснато наблюдение и координирани междуведомствени действия по време на микробиологични или хибридни биологични инциденти. Анализът очертава модели за организационна устойчивост, подготовка на персонала и стратегически отговор, свързани със способността на МВР да управлява рисковете, породени от биологични агенти и кибератаки, насочени към инфраструктура, която съхранява или обработва чувствителни биологични данни.
В същото време, бързото сближаване на биотехнологиите, изкуствения интелект и цифровата инфраструктура въвежда разширен спектър от биокиберрискове, които надхвърлят традиционните рамки за биосигурност, фокусирани единствено върху патогени, токсини и безопасност на лабораториите. Дигитализацията на биологичните процеси – като автоматизирани лаборатории, облачни геномни хранилища и молекулярен дизайн, подпомаган от изкуствен интелект – създава нови повърхности за атака с последици за националната сигурност. За да се справи с тези нововъзникващи предизвикателства, тази статия представя Митохондриалния слой на националната сигурност (MiLNS). Този концептуален модел позиционира митохондриалната функция като критичен, но пренебрегван биологичен слой в рамките на съвременните системи за сигурност. Тъй като митохондриите представляват универсална точка на сближаване за химически, биологични и кибер-заплахи – включително митохондриални токсини, експозиции на околната среда, агенти, увреждащи mtDNA, и потенциално генерирани от изкуствен интелект синтетични конструкции – тяхната цялост е от съществено значение за устойчивостта на ниво население и готовността на работната сила, особено във високорискови сектори като отбраната, реагирането при извънредни ситуации и операциите на критичната инфраструктура.
Ние твърдим, че съвременните стратегии за кибербиосигурност трябва да се разширят отвъд традиционното откриване на външни заплахи, за да включат целостта на митохондриите като измерим и приложим индикатор за бионаблюдение. Чрез интегриране на биологични, екологични и цифрови рискове чрез рамката MiLNS и предложената Mito-информирана матрица на кибербио риска, тази перспектива подчертава необходимостта от актуализирани стандарти за мониторинг, регулаторни мерки и оперативни протоколи, които свързват биосигурността, кибербиосигурността и здравето на населението в ерата на биотехнологиите, задвижвани от изкуствен интелект.